·:[ ВеБ:лог ]:·
• • • • •

Снимката е направена в един от местните паркове. Бялата част от пътя е платното на автомобилната алея, минаваща през парка, а страничните разклонения не са били чистени или осолявани през зимата. Контрастът - поне за мен - е потресаващ.

Като се има предвид, че тази алея не е основна пътна артерия, мога да си представя колко сол е била разхвърляна по главните пътища в продължение на цялата зима, и колко от нея се е полепила по колата ми

Онзи ден получих мейл от зачисленият ми Sales Engineer в Sweetwater.com (откъдето от време на време пазарувам аудио техника) - Hartke предлагали супер сделка само за няколко дни. Купуваш бас-колона (cabinet) HX410 (с 4 10-инчови високоговорителя) и производителят ти изпраща бас-усилвател (head) HA3500, който обикновено се продава за $500, само срещу $40 за доставка! Бързите калкулации ми показаха, че подобен род сделка хич не е за изпускане, но търговците явно доста са я позакършили заради кризата, така че най-нахално си поисках още някои дреболии за около $20, от които имах нужда. Инженерът веднага ми изпрати проформа фактура с добавените дреболии и $0 за доставката на колоната, която си тежи към 32кг. Получих я днес и трябва да изпратя малко детайли на производителя, за да си получа и усилвателя. Ще напиша ревюта след като посвиря малко с новата техника .

Не, не това е тъмната сделка. Реших, че в този случай старият ми комбо-усилвател вече няма да ми трябва, и няма да е зле да го продам, защото даже след две години ползване изглежда почти чисто нов. Досега не бях ползвал craigslist и реших да пробвам първо да пусна усилвателят с обява там, а не по eBay, като разчитах че ще ми се обади купувач от близката околност, който да ми плати кеш, и предаването на стоката да стане на ръка, че да не се плащат излишни пари за доставка.

Вчера пуснах обява с една снимка и почнах да чакам клиентела. Десет минути по-късно получих мейл (с няколко дребни грешки) от човек, който бил заинтересован да купи усилвателя. Веднага започнах да се съмнявам, че се интересува главно от реалният ми e-mail адрес - защото craigslist крие мейл-адреса на продавача само в обявата. След като се получи оферта от купувач, трябва да му пращате мейл от реален адрес. Е, драснах му писмо от пощата, която използвам предимно за такива транзакции, и зачаках. Купувачът не се обади повторно и го отписах като спамър.

Днес обаче получих второ писмо от него. Той в момента живеел в Южна Дакота по работа, бил имал такъв усилвател, но го бил продал като напуснал Ню Йорк, и не можел да намери такъв запазен усилвател на старо в Дакота, защото хората там живеели много по-старомоден и простичък живот. И за това можел ли съм да му пратя името си, адреса си и домашния си телефон, че той да ми изпрати чек за сумата, и след като съм го бил осребрил и прибрал парите, да изпратил някакви хамали (movers) до в къщи да вземели усилвателя и да му го доставели в Южна Дакота.

Човекът ще ме извинява, ако историята му наистина е такава, но аз не смятам да процедирам по този начин.

1. Домашният ми телефон не му трябва, за да ми изпрати чек.
2. Не бих си дал домашния адрес на непознат човек само срещу мъгляво обещание да ми прати чек с реално покритие за нещо, което аз продавам.
3. Това пък с хамалите хич даже не ми и трябва. Кой знае - могат да дойдат и когато ме няма в къщи
4. Друго нещо, което ми направи впечатление, е че купувачът изобщо не се опита да се пазари с мен и да свали цената. Аз искам $300 за усилвател на около две години и няколко месеца, а чисто нов такъв се предлага от Sweetwater за $350 (плюс около $50-60 за доставката) - и главната причина да обявя такава цена е надеждата да го продам локално…
5. Търсенето по името на клиента взе да ми връща някакви препратки към нигерийски измами - верно, в други области, но все пак… тъмни сделки???

Не желая да обявявам никого за онлайн измамник след две разменени писма, но и не съм наивен! Вторият ми мейл към купувача беше, че ако все още желае да купи усилвателят от мен, ще трябва да ми плати с PayPal и после да ме уведоми къде се намира офисът на хамалите му, че да мога да отида и да им оставя пратката на място. В този случай аз мога да почна да приличам на измамник - но в крайна сметка ако няма съгласие и от двете страни, сделката няма да се получи.

А аз очевидно трябва да пиша с големи букви в бъдещите си обяви в Craigslist, че бих работил само с локални купувачи с разплащане в брой. Мислех си, че е логично, но явно има всякакви хора по този свят.

Да видим какво ще ми отговори купувачът ми утре

Не знам какво му е гениалното на Genius Bar - отделът за поддръжка в Apple Store, но поне са си надписали гениални цени…

Преди няколко месеца Macbook-ът на Бо показа дефект - предните ръбове на подложката за китките се отчупиха. Бърза справка ми показа, че това е доста често срещан дефект, и се обадих в магазина на Apple да попитам какво да правя. Посъветваха ме да си направя резервация на Гениалния Бар, въпреки че бях купил лаптопа онлайн и стандартната му едногодишна гаранция вече беше изтекла. Резервацията се прави онлайн, но трябва да се улучи точния ден - иначе наличните часове за среща с някой “гений” свършват бързо.

Обслужването в магазина беше супер - “Добър ден, какъв ви е проблемът?” … “А, да, знаем за това, и ще ви го оправим за без пари, нищо че гаранцията ви е вече изтекла. Оставете ни лаптопа, разходете се из мола и елате да си го приберете след един час.”

След един час всичко беше оправено, сменено и лъснато. Единственото, на което се опулих, беше касовата бележка за това колко струва частта “клавиатура с подложка за китки” и трудът за преинсталирането им:

$139 за една клавиатура и $85 труд за смяна… … Спестих си $224!!!

Искрено се надявам, че на този лаптоп повече няма да се повреждат неща, които бих могъл да оправя сам с по-малко усилия.

Честно казано, точно на това ми заприличаха последните действия от процеса за преминаване към чисто цифрово излъчване на ефирна телевизия.

Наивно си мислех, че това решение е взето само преди 7-8 години. Истината е, че законът, уреждащ процеса, е приет още през 1996 година!!! Датата, на която ефирните телевизии трябва да прекратят аналоговото си излъчване, е била фиксирана на 17-и февруари 2009-а година.

След встъпването си в длъжност, президентът Обама помоли законодателните органи (Сената и Конгреса) да отложат тази дата с няколко месеца. Като главна причина за тази молба е изтъкнат фактът, че около 6 процента от американското население още не били готови за този преход. Законопроектът е бил представен, гласуван и одобрен от Сената на 26-и януари, а датата - променена на 12 юни 2009.

Същият законопроект е гласуван и отхвърлен от Конгреса на 28-и януари.

На 30-и януари се появиха новини, че законопроектът ще бъде подложен на повторно гласуване…

А на мен почна да ми писва!

Честно казано, допреди седмица и аз бях от хората в категория “неподготвени за прехода към цифрово излъчване на ефирна телевизия”. И двата телевизора в къщи бяха стари, с аналогови тунери. Личното ми решение за принадлежност в тази категория се базираше на два факта:

1. НЕ гледаме ефирна телевизия!
2. Клиент съм на DirecTV и като такъв преходът не ме засяга директно.

За да е “готово” за прехода, домакинство, което разчита само на ефирна телевизия (т.е. не е клиент нито на кабелна, нито на сателитна компания), трябва или да се е оборудвало с нов(и) телевизор(и), или да си е закупило конвертор от цифрова към аналогова телевизия (DTV converter box), който се продава във всеки магазин за битова електроника или онлайн, на цени между $40 и $80. Правителството на САЩ отдели пари и започна програма (в началото на 2008-а година), с която дава шанс на всяко домакинство да кандидатства и получи не повече от два купона със стойност $40 на парче, които да използва за закупуване на такъв конвертор. Аз лично се регистрирах на сайта само преди две седмици - но както казах и по-горе, бях премислил и решил, че мога да си позволя да изчакам. ( Преди няколко дни обаче попаднах на много изгодна оферта за HDTV телевизор, и вече съм оборудван за прехода. )

Според мен този преход не трябва да бъде забавян допълнително само заради недалновидността на много малка част от жителите на САЩ! Все пак всички са имали много години да се подготвят. Изчакването на последния момент обикновено е губеща стратегия (справка - доста публични кампании, като например тази за смяна на регистрационните номера на колите, в България) и тези, които са чакали до края, нямат абсолютно никакви оправдания. Бедни били, не знам какви били - аман от оправдания. Пък и по мои лични наблюдения, обикновено тези обществени прослойки се хвърлят да пазаруват неща (като плазмени телевизори, например), които не могат да си позволят - което според мен е и главната причина за финансовата криза, на която сме свидетели в момента, но това ще е предмет на отделна статия… Или да обобщя, използвайки Член шести от стария устав (”Който ял, ял!”) - ако не си се приготвил за този преход досега, никой не ти е виновен, и нямаш право да забъркваш каши за всички тези, които са планували и са се приготвили.

Едно общество, което “наказва” мислещите хора за сметка на по-безотговорните си членове, не може да просперира!

Бихте ли си купили пушка, ако:

• Не се изисква никакво специално разрешително за покупката (поне на ловни пушки с дължина на цевта над 47 сантиметра) - шофьорската книжка е единственият необходим документ.
• Цената на чисто нова свясна пушка е между $250 и $350, т.е. почти без пари.
• Законът изисква само заключалка за спусък при съхранение - не специална каса или други такива тежки неща.
• Месечният членски внос за клуб по стрелба е около $30

Лично според мен демокрацията в САЩ се крепи и на факта, че притежаването на оръжие не е нищо специално и много хора си държат пушки и пистолети по домовете… Не съм ловец и никога няма да бъда, но бих ходил да изгърмявам по стотина патрона на месец на стрелбище.

Преди няколко седмици ми стана интересно как се продава оръжие и отидох в Gander Mountain (магазин за лов, риболов, туризъм и прочее). Пушките са наредени на стелажи покрай едната стена в магазина - имат заключалки на спусъка, които са привързани със стоманено въже към стелажа. Клиентът може да вземе всяка пушка, да види как му приляга в ръцете, да си поиграе с нея… Само пистолетите и патроните бяха заключени под стъклата на щанда. На всичкото отгоре имаше и един стелаж с пушки 22-и и 30-и калибър с оптика! И те се купуват само с шофьорска книжка Единственото условие е да не са автоматични или полуавтоматични.

Миналата зима ползвах снегорина си общо три пъти. Сега го ползвам средно по три пъти на седмица. Не помня да е имало зима с толкова много сняг досега…

А на всичкото отгоре от три седмици не съм виждал температура над нулата

Получавам доста въпроси от читатели за това как може да се види колко време отнема обработката на документи за различни имиграционни дела. В настоящата статия ще опиша алгоритъма, който аз използвам. За пример ще използвам кандидатстване за зелени карти (имигрантски визи) на родители на американски гражданин.

1. Проверка дали съответната категория има ограничения за годишна бройка отпускани визи - във визовия бюлетин на Department of State. Проверявам какво казва последния бюлетин за категорията “Родители на американски гражданин” - в главата “Family-Sponsored Preferences” не съществува такава категория. Виждам само “несемейни синове и дъщери на граждани”, “партньори и деца плюс несемейни синове и дъщери на притежатели на зелени карти”, “семейни синове и дъщери на граждани” и “братя и сестри на възрастни граждани”. Сроковете за чакане на тези категории са дадени в таблицата в точка 5 - таблицата показва датите, когато са заведени делата, обработвани от имиграционните служби в момента. Времето за чакане при първата категория (”несемейни синове и дъщери на граждани”) например е около 6.5 години за българи (втори ред, втора колона от таблицата).

   Това ме кара да мисля, че категорията “родители на граждани” е без годишни ограничения за бройката издавани визи, но правя и втора проверка, за да съм сигурен.

2. Immihelp.com - раздел Family-based immigration, статията за категориите. “Родители на гражданин” се пада категория IR5 и наистина няма ограничения за визите.
3. Процедурата за кандидатстване е описана тук (на официалния сайт на имиграционните служби) и тук (на Immihelp). Номерът на формуляра, който се подава, е I-130.
4. Ако кандидатите за зелена карта (родителите на американския гражданин) са вече в САЩ, документите им ще бъдат изпратени за обработка или във Vermont Service Center (VSC) или в California Service Center (CSC) в зависимост от това в коя част на страната пребивават. Отивам да проверя времената за обработка на I-130 в тези два центъра:

   Vermont: Категория I-130, подточка “U.S. citizen filing for a spouse, parent, or child under 21″. Информация е последно публикувана на 18 ноември 2008, като таблицата е датирана 30 септември 2008. В тази категория са били обработвани документи, подадени към 26 февруари 2008, т.е. чакането е около 7 месеца от подаването на документите.

   California: чакането за категорията е 6 месеца.

   След като документите са приети от имиграционните служби, на подателя бива издаден входящ номер, чрез който могат да се следят промени в статуса на молбата - тук.

5. Даже и ако родителите живеят в България, документите за молбата се подават по гореописания ред в САЩ ако американските граждани, спонсориращи родителите си, имат постоянен адрес в САЩ (малко повече информация за това има на сайта на американското посолство в София).

Важно е да се отбележи, че тези срокове започват да текат от приемането на документите в USCIS. Процесът по приготвяне на документите отнема още една или няколко седмици преди самото подаване. Таксите за подаване на документите ($355 на човек за I-130) са описани и на сайта на USCIS, и на Immihelp.

Както и преди, предупреждавам четящите, че не съм адвокат по американско имиграционно право и настоящия материал отразява моите изследвания по въпроса, без да претендирам за напълно изчерпателни знания. В статията има връзки към други сайтове, на които всеки може да чете и да се опитва да интерпретира законите. Но както винаги, най-добре е да се работи с професионалист - адвокат по американско имиграционно право.

Един обикновен СМС в САЩ вече струва 20 цента на парче (и при изпращане, и при получаване) при всички мобилни оператори. А само преди две или три години цената беше 10 цента на бройка. Какво ли поскъпна чак толкова, та едно кратко текстово съобщение удвои цената си в толкова къс срок?

Правилният отговор е “нищо”. Нищо не е поскъпнало, просто много клиенти вече не могат без да “текстват”, търсенето се увеличава, и цената скача. Разходите по изпращане и приемане на едно съобщение са си все същите - близки до нула - просто защото кратките текстови съобщения се предават по контролния канал за обмен на данни между телефон и базова станция, а тази информация се обменя постоянно независимо дали абонатът е започнал разговор или не.

Мобилните оператори предлагат СМС-пакети в добавка към месечните абонаментни планове на примерни цени $5 ( на месец) за 400 съобщения или $15-$20 (пак на месец) за неограничено количество съобщения. Клиентът може да мисли, че получава добра отстъпка, но е почти невероятно да изпрати съобщения на обща цена по-висока от това, което е платил - макар че аз лично познавам човек, чийто усреднен СМС баланс е около 5000 съобщения на месец . Така че при всички положения операторите винаги правят доста голяма печалба от кратките текстови съобщения - даже и тези без “добавена стойност”.

Всеки може да гласува за новите седем чудеса на природата на адрес new7wonders.com - седем гласа на email адрес. В раздела Европа има и български кандидат - Белоградчишките скали. Аз пуснах глас за тях, както и за Ниагарския водопад, Гранд Каньон и още няколко места, на които или съм бил, или са ми добре познати и искам да посетя някой ден.